Останах пак сама...

Край мен ти ходиш

и говориш ли, говориш.

Сама съм въпреки това...

Дочувам моята любима песен - 

"Металика" я пеят...

Но моят свят не беше лесен.

Защо китарите мълчат

в съседната ни стая?

И тишината няма път - 

мълчи в съседната ни стая...

А беше тя и шумна, и голяма.

Сега е тъмна, много мрачна

и пуста е - душата ù я няма...

Вървя сама във празната ни къща,

животът ми, обаче, не е същият.

Какво умира в мен - не зная:

Навярно е

от тишината в другата ни стая.