Когато Мълчеше Гласно и Шумно
Нощта е сляпа и от мълчание горчи.
На сбогуване е трудно...
На сбогуване боли...
Изчезнаха свенливите копнежи отнесени,
с които те мечтах...
Няма я сладката тревога на порива,
със който те живях...
А ги търсех...
А ги търсех аз...
И се уморих...
И кажи на кой сега да споделя,
и мъки...
и песни...
и стих?...
А защо?
КОГАТО МЪЛЧЕШЕ МИ - ГЛАСНО И ШУМНО!
АЗ УМИРАХ БАВНО - НА МЪНИЧКИ СТЪПКИ!
И СЕ РАЖДАХ, СЯКАШ НАНОВО, БЕЗУМНО!
ХАЙДЕ!
КРАДИ И РАЗБИВАЙ ИЗМИСЛЕНИ МЪКИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивич Всички права запазени
