7.09.2006 г., 0:07

Когато нощем

815 0 4

Когато нощем

Когато нощем улиците празни милеят за милувката на боговете

Когато в мрака непрогледен на кривия сокак луната хвърля сянка

Когато от любов замаяни, прегърнати,
със блеснали очи,

Край теб минават: тя – млада секретарка, той – чиновник със една година стаж...

Когато... отечеството родно разграбват го безкрай

на партиите “всенародни”
лакеи уродливи на гнъсен капитал...

И място ти не можеш си намери...

А там съвет ти дават пак –

не се коси, не се изнервяй, вземи се успокой –

какво ти пука?

Я заеми се с своята наука и в мир живей!

Светът е скука, която трябва да се изживей,
да се забрави –

 К`во ти пука?
Я виж тез двамата – не искаш ли и ти?

 Да си щастлив и да забравиш, че други мрат във нищета,

в зандани страшни, във война?

Защо ти пука? Дали си ти нормален? Май не си!

Я махай се оттука!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • майче, не можеш да сравняваш смисъла на"тихата некадърност" с това хубаво творение тука. Моите уважения!
  • В първата половина на стиха е нарушен ритъма според мен, а финалът ти и най-вече последния ред е брутален! Май с яд си писал този стих
  • "Да си щастлив и да забравиш, че други мрат във нищета,

    в зандани страшни, във война?"
    това по смисъл е като "тихото безразличие" на писателче. много въпроси, трудни отговори. дали когато сме щастливи, мислим за нещастието около нас? не мисля... поздравления.

  • Аз разбирам въпросите ти, и те поздравявам за тях! Но нямаме ли правото самите ние да бъдем щастливи? Трябва ли да се самобичуваме за чуждото страдание? Страдащите по-малкко ли ще страдат, ако и ние страдаме някъде далеч и безсмислено. Саможертвата, помощта са най-красивите неща в човека, но ако не се вслушаш в тези, които стенат в съседство, оправдано ли е негодуванието? Поздрав, Велине, за стиха!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...