7 sept 2006, 0:07

Когато нощем 

  Poesía
719 0 4
Когато нощем улиците празни милеят за милувката на боговете
Когато в мрака непрогледен на кривия сокак луната хвърля сянка
Когато от любов замаяни, прегърнати,
със блеснали очи,
Край теб минават: тя – млада секретарка, той – чиновник със една година стаж...
Когато... отечеството родно разграбват го безкрай
на партиите “всенародни”
лакеи уродливи на гнъсен капитал...
И място ти не можеш си намери...
А там съвет ти дават пак –
не се коси, не се изнервяй, вземи се успокой –
какво ти пука? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??