Sep 7, 2006, 12:07 AM

Когато нощем 

  Poetry
722 0 4
Когато нощем улиците празни милеят за милувката на боговете
Когато в мрака непрогледен на кривия сокак луната хвърля сянка
Когато от любов замаяни, прегърнати,
със блеснали очи,
Край теб минават: тя – млада секретарка, той – чиновник със една година стаж...
Когато... отечеството родно разграбват го безкрай
на партиите “всенародни”
лакеи уродливи на гнъсен капитал...
И място ти не можеш си намери...
А там съвет ти дават пак –
не се коси, не се изнервяй, вземи се успокой –
какво ти пука? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Random works
: ??:??