23.07.2016 г., 0:07

Когато няма какво да си кажем

1.4K 1 4

Когато няма какво да си кажем

 

Когато няма какво да си кажем

и гледаме мислите си в стъклото,

с неволен жест се опитваме да размажем

попадналата прашинка в окото.

 

Когато няма какво да си кажем

стоим безмълвни - ти отсреща, аз тук.

Глождят ни неясни съмнения даже.

Ти сам ли си, дали аз не съм с друг?

 

Когато няма какво да си кажем

възникват въпросите - ами защо?

О, как ми се иска да размажа

с един удар това студено стъкло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...