22.09.2010 г., 23:24 ч.

Когато няма нас 

  Поезия » Бели стихове
553 0 0
Как е тъй тъжен този ден...
защо? - И аз не знам!
Къде отивам пак... с кого
и сам кого ще срещна?
Ще бъдат ли и тези хора,
ще бъдат ли със мен добри?
И ще успея ли да мога
с тях себе си да бъда? И пак...
да ги почувствам близки?
И пак... да се почувствам с тях
                                       щастлив?

А вий къде сте? И с кого?
Защо с въпроси продължавам?
Това е край, но знам е и начало.
И нов живот очаква ме след тоя крах...

Къде и кой ще бъда сам...
Сега без вас? Сега, когато няма нас...
Когато не сме задружен клас...?   :]

© Ивайло Валентинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??