22.09.2010 г., 23:24

Когато няма нас

897 0 0
Как е тъй тъжен този ден...
защо? - И аз не знам!
Къде отивам пак... с кого
и сам кого ще срещна?
Ще бъдат ли и тези хора,
ще бъдат ли със мен добри?
И ще успея ли да мога
с тях себе си да бъда? И пак...
да ги почувствам близки?
И пак... да се почувствам с тях
                                       щастлив?

А вий къде сте? И с кого?
Защо с въпроси продължавам?
Това е край, но знам е и начало.
И нов живот очаква ме след тоя крах...

Къде и кой ще бъда сам...
Сега без вас? Сега, когато няма нас...
Когато не сме задружен клас...?   :]

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Валентинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...