Sep 22, 2010, 11:24 PM

Когато няма нас

898 0 0
Как е тъй тъжен този ден...
защо? - И аз не знам!
Къде отивам пак... с кого
и сам кого ще срещна?
Ще бъдат ли и тези хора,
ще бъдат ли със мен добри?
И ще успея ли да мога
с тях себе си да бъда? И пак...
да ги почувствам близки?
И пак... да се почувствам с тях
                                       щастлив?

А вий къде сте? И с кого?
Защо с въпроси продължавам?
Това е край, но знам е и начало.
И нов живот очаква ме след тоя крах...

Къде и кой ще бъда сам...
Сега без вас? Сега, когато няма нас...
Когато не сме задружен клас...?   :]

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Валентинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....