Когато отидеш си
Ти частичка си от моята душа
и аз частичка съм от твоята.
Ти си въздухът
и последният ми вопъл.
Ти си кръвта течаща по моите вени.
Ти си всеки мой импулс.
Ти си блян, мечта, знамение.
Ти си вихрушка,
опустошителен и силен огън.
Ти си сподавеният писък
през нощта ми,
преглътнатата сълза..
Ти си черната дупка,
която ме поглъща.
Ти си огънят, който в мен гори.
Ти си ледът, празният ми поглед,
ти си нищото, което съм сега.
Щом погледнеш в празния ми поглед,
в подутите от плач очи,
щом докоснеш ледените ми пръсти,
изпитите от твоята любов и
устните ми, надяващи се, вечно чакащи, как мълчат.
Когато усетиш, само едвам доловимо, сърцето ми,
единственото все още живо, нещо в мен,
което показва, че ме има, че съм тук.
Едва тогава ще осъзнаеш,
ще видиш, не само с очи,
а и с душата, нашата, че щом отида си,
това ще си и ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Петкова Всички права запазени
То определено е част от мен, радвам се, че съм успяла да предам чувствата си, чрез шепа думи..
