omaina (Цвети Петкова)
3 17
17 янв. 2014 г., 23:17

Когато отидеш си 

  Поэзия » Любовная
670 0 6

Ти частичка си от моята душа
и аз частичка съм от твоята.
Ти си въздухът 
и последният ми вопъл.
Ти си кръвта течаща по моите вени.
Ти си всеки мой импулс.
Ти си блян, мечта, знамение.
Ти си вихрушка,
опустошителен и силен огън.
Ти си сподавеният писък 
през нощта ми,
преглътнатата сълза..
Ти си черната дупка,
която ме поглъща.
Ти си огънят, който в мен гори.
Ти си ледът, празният ми поглед,
ти си нищото, което съм сега.
 

Щом погледнеш в празния ми поглед,
в подутите от плач очи,
щом докоснеш ледените ми пръсти,
изпитите от твоята любов и
устните ми, надяващи се, вечно чакащи, как мълчат.
Когато усетиш, само едвам доловимо, сърцето ми,
единственото все още живо, нещо в мен,
което показва, че ме има, че съм тук.
Едва тогава ще осъзнаеш,
ще видиш, не само с очи,
а и с душата, нашата, че щом отида си,
това ще си и ти!

© Цвети Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ви благодаря, че отделихте от времето си и си позволихте да надникнете в мен, като прочетохте стихотворението ми То определено е част от мен, радвам се, че съм успяла да предам чувствата си, чрез шепа думи..
  • Наистина силно стихо! Поздрав!
  • Разтърсващо!
  • Щом боли, значи си жива! Усетих болката ти, Цвети!
  • Благодаря Радвам се, че ви е направило впечатление!
  • Силни думи и силни усещания!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??