Когато пак деня заспива
КОГАТО ПАК ДЕНЯ ЗАСПИВА
Когато пак деня заспива
и вечерта смирено гасне..
Не искам с тях да си отива
и твоята усмивка ясна.
И в дните на неволи страшни
всред хули, ругатни, обиди.
Дори когато болка хваща
сърцето ми и нямам сили..
Когато устремът ми чезне
с въздишка, може би последна -
тогаз ела и прегърни ме..,
тъй силно като за последно..
Тогава всичко се събужда -
тогава вечери минават,
и заедно с утро теменужено
в очите ни изгрява пламък..
Понякога към теб политам
с нещата малки и незрими..
Прости.., че много те обичам
и тебе трябва да те има..
Когато пак деня заспива,
а вечерта смирено гасне..
Не искам с тях да си отиваш
и ти любима и нещастна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
