Jan 17, 2007, 12:41 PM

Когато пак деня заспива

  Poetry
1.3K 0 4



            

КОГАТО ПАК ДЕНЯ ЗАСПИВА

 

 

Когато пак деня заспива

и вечерта смирено гасне..

Не искам с тях да си отива

и твоята усмивка ясна.

 

И в дните на неволи страшни

всред хули, ругатни, обиди.

Дори когато болка хваща

сърцето ми и нямам сили..

 

Когато устремът ми чезне

с въздишка, може би последна -

тогаз ела и прегърни ме..,

тъй силно като за последно..

 

Тогава всичко се събужда -

тогава вечери минават,

и заедно с утро теменужено

в очите ни изгрява пламък..

 

Понякога към теб политам

с нещата малки и незрими..

Прости.., че много те обичам

и тебе трябва да те има..

 

Когато пак деня заспива,

а вечерта смирено гасне..

Не искам с тях да си отиваш

и ти любима и нещастна...

                          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искрено ти благодаря Цветелина! Поласкан съм от коментарът ти! Поздрав.
  • Впечатлена съм!Много красиви слова,много любов,много силни чувства и желания!Поздравления!
  • Поздрави, Зари!!!
  • Хубаво е !! Поздрави!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...