Когато поезия четяхме
В мислите ти тихо се прокрадвам,
до теб присядам в пролетния ден
и бавно те прегръщам,
в спомените общи пак те връщам.
Позволи ми за последно,
в очите ти да се огледам
най-хубавото в мен да видя,
в прегръдката ти топла нека се завия.
Да ме сгрее, да ме изстуди
и през сезоните до мене да стои.
Недей да тръгваш, слънцето не е изгряло
остани до мен и дано звездите да ги зърнем.
Както в онзи летен ден,
когато поезия четяхме.
Остани не тръгвай,
слънцето не е изгряло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еленка Гишина Всички права запазени
