Когато птичите ята в небето името ти пишат
КОГАТО ПТИЧИТЕ ЯТА В НЕБЕТО ИМЕТО ТИ ПИШАТ
Когато птичите ята
извият сетното стакато,
аз ще подам на есента
за отлетялото ми лято -
стрък неповехнали цветя,
непосетен от пеперуди,
и сигурно ще си простя
за всички минали заблуди,
и сигурно ще вярвам пак,
загърнат в мекото на шала,
че бризът - шеметен хлапак! -
ще вейне роклята ти бяла,
че някой ден ще съм щастлив
да те прегърна - и целуна,
и да ти пиша със курсив
стих - върху есенната дюна,
да вихря твоите коси
над пясъци и над тръстики -
дъждът над мене да виси
със копия, стрели и пики,
и да ми стяга на врата
на хоризонтите каишът! -
когато птичите ята
в небето името ти пишат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
