magiq_bs (Муза)
11 219
12.08.2008 г., 13:28 ч.

Когато розата увяхва... 

  Поезия
1330 0 5
Една любов разцъфна като роза,
беше тъй чиста и красива.
Сега обаче гледам без усмивка в поза,
изтощена, но в мечтите ти щастлива.

Не се мразим, но вече няма страст,
превърнахме се пак в приятели добри.
Загубихме посоката на любовния компас
и няма как вълшебно чувство вече да се появи.

Отдавна избягахме от реалността,
не забелязахме, че от миналото няма спомен.
Поглеждахме всичко с розови измамни очила,
през деня се смеехме, но тъга обгръщаше ни нощем.

Така и времето тече,
за нещастие, увяхна наш'та роза,
животът няма да се спре,
само пишем си писма в проза.
В съня си като на филмова лента се видях с теб,
но  нямаме бъдеще заедно занапред.

© Муза Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина си един голям талант...продължавай да пишеш !
    А колкото до любовта - радвай се, че поне сте останали приятели
  • "розови измамни очила..." ехх как ми се иска още да гледаме света с тея очила. Продължавай да пишеш!!!
  • Сис...ти си един голям талант...Страшно е :*
  • Може би само малка капчица....
  • амм Биографични данни ли усещам...,
Предложения
: ??:??