Когато розата увяхва...
Една любов разцъфна като роза,
беше тъй чиста и красива.
Сега обаче гледам без усмивка в поза,
изтощена, но в мечтите ти щастлива.
Не се мразим, но вече няма страст,
превърнахме се пак в приятели добри.
Загубихме посоката на любовния компас
и няма как вълшебно чувство вече да се появи.
Отдавна избягахме от реалността,
не забелязахме, че от миналото няма спомен.
Поглеждахме всичко с розови измамни очила,
през деня се смеехме, но тъга обгръщаше ни нощем.
Така и времето тече,
за нещастие, увяхна наш'та роза,
животът няма да се спре,
само пишем си писма в проза.
В съня си като на филмова лента се видях с теб,
но нямаме бъдеще заедно занапред.
беше тъй чиста и красива.
Сега обаче гледам без усмивка в поза,
изтощена, но в мечтите ти щастлива.
Не се мразим, но вече няма страст,
превърнахме се пак в приятели добри.
Загубихме посоката на любовния компас
и няма как вълшебно чувство вече да се появи.
Отдавна избягахме от реалността,
не забелязахме, че от миналото няма спомен.
Поглеждахме всичко с розови измамни очила,
през деня се смеехме, но тъга обгръщаше ни нощем.
Така и времето тече,
за нещастие, увяхна наш'та роза,
животът няма да се спре,
само пишем си писма в проза.
В съня си като на филмова лента се видях с теб,
но нямаме бъдеще заедно занапред.
© Муза All rights reserved.
