КОГАТО СЕ РОДИХ

С дълбока въздишка света приех,

с протегнати ръце живота взех,

с отворени очи реалността видях,

да живея не се боях.

Правех крачки към дългият си път,

не знаех какво ме очаква в големия свят,

но дишах и се усмихвах пак.

Когато се родих, не знаех нищо,

не знаех че може да се обичам, не знаех, че може да боли.

Но все така тъй незнайно всеки се предава на съдбата,

незнайно дали добро, дали зло те чака,

и животът ти показва всяка една страна,

а времето си лети от календара.

Когато се родих, започна моят път,

когато се родих, светът беше скрит в майчиния кът,

когато се родих, бях невинно, мило същество,

а сега съм грешница, забравила добро…