18.10.2012 г., 11:00

Когато се родих

730 0 0

КОГАТО СЕ РОДИХ

 

С дълбока въздишка света приех,

с протегнати ръце живота взех,

с отворени очи реалността видях,

да живея не се боях.

Правех крачки към дългият си път,

не знаех какво ме очаква в големия свят,

но дишах и се усмихвах пак.

 

Когато се родих, не знаех нищо,

не знаех че може да се обичам, не знаех, че може да боли.

Но все така тъй незнайно всеки се предава на съдбата,

незнайно дали добро, дали зло те чака,

и животът ти показва всяка една страна,

а времето си лети от календара.

 

Когато се родих, започна моят път,

когато се родих, светът беше скрит в майчиния кът,

когато се родих, бях невинно, мило същество,

а сега съм грешница, забравила добро…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...