18 окт. 2012 г., 11:00

Когато се родих

732 0 0

КОГАТО СЕ РОДИХ

 

С дълбока въздишка света приех,

с протегнати ръце живота взех,

с отворени очи реалността видях,

да живея не се боях.

Правех крачки към дългият си път,

не знаех какво ме очаква в големия свят,

но дишах и се усмихвах пак.

 

Когато се родих, не знаех нищо,

не знаех че може да се обичам, не знаех, че може да боли.

Но все така тъй незнайно всеки се предава на съдбата,

незнайно дали добро, дали зло те чака,

и животът ти показва всяка една страна,

а времето си лети от календара.

 

Когато се родих, започна моят път,

когато се родих, светът беше скрит в майчиния кът,

когато се родих, бях невинно, мило същество,

а сега съм грешница, забравила добро…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...