Oct 18, 2012, 11:00 AM

Когато се родих

  Poetry
736 0 0

КОГАТО СЕ РОДИХ

 

С дълбока въздишка света приех,

с протегнати ръце живота взех,

с отворени очи реалността видях,

да живея не се боях.

Правех крачки към дългият си път,

не знаех какво ме очаква в големия свят,

но дишах и се усмихвах пак.

 

Когато се родих, не знаех нищо,

не знаех че може да се обичам, не знаех, че може да боли.

Но все така тъй незнайно всеки се предава на съдбата,

незнайно дали добро, дали зло те чака,

и животът ти показва всяка една страна,

а времето си лети от календара.

 

Когато се родих, започна моят път,

когато се родих, светът беше скрит в майчиния кът,

когато се родих, бях невинно, мило същество,

а сега съм грешница, забравила добро…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...