Когато си до мене
Когато си до мен не сещам, че е зима.
Очите ти горят като камина,
прегръдката ти топли,
сякаш никога не ще замина
от тези мигове в които сме до други
... или пък двамина.
Когато си до мене всичко лошо се стопява.
Добрата ти душа прокужда самотата
далече, там далече
в дните лоши на безразличие,
съмнения във вяра се превръщат
и ласкавия ритъм на живота
ме мами да пребъда, да възкръсна,
забравил дребните проблеми ежедневни.
Когато си до мене излишни думи губят смисъл,
а истината бавно ме обгръща,
налятото спокойствие изправен ме държи,
открил опора в искрена целувка,
в усмивка подарена ми с любов,
която ясно се усеща.
Когато си до мене истински живея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
