14.08.2021 г., 11:15

Когато си мисля за теб

1.3K 0 7

Когато си мисля за теб,

в земята се блъска комета!

В един причудлив пирует

се завъртат бездънни небета.

 

Когато си мисля за теб

смъртта се превръща в разкош -

Дявола в мрачен портрет

или триптих от картина на Бош!

 

Когато си мисля за теб,

Господ стъпва на криво,

небето се скъсва от рев

и става кобалтово сиво.

 

Когато си мисля за теб

в сърцето ми падат лавини,

назъбени късове лед

валят над снежни пустини.

 

Когато си мисля за теб,

светът разрушавам - прости ми!

Но без да си мисля за теб,

за какво да живея - кажи ми?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Бонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ооо, имам непоправимо чувство за само ирония и много се забавлявам.

    Съгласен съм с теб. Трябва да харесваме това, което правим. В крайна сметка поезията ни разкрива най-много.
  • Радвам се на чувството ти за хумор.
    Ако ние не си харесваме стиховете, другите как ще ги харесат.
  • Даже не знам как става, но понякога и аз си харесвам нещата 😁
    Много благодаря, Геновева, радвам се, че ти е харесало! 😊
  • Твой коментар ме доведе до този стих. Невероятни образи си създал, Добри!
  • Благодаря ви! Много се радвам!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....