Когато си отида аз от този свят,
никога няма да изчезна напълно,
ще се завърна с пролетния вятър,
в дъждовна капчица ще бъда.
Ще ме усетиш в ромона на бистър ручей,
на капчука в тихата и нежна песен,
в полета на криле пеперудени,
в златните листа на жълтата есен.
Ще дойда като разцъфнало кокиче,
жужаща пчеличка в цветните клони,
като смях и поглед син на момиче,
или листенце, от вятър отронено.
Търси ме в морската бурна вълна,
в облачето малко намери ме,
във разлистените клони на гора -
те ще ти нашепват моето име.
Ще те поглеждам с очите на луната
и ще те милвам като топъл, слънчев лъч,
за да изтрия от очите ти тъгата -
по-лек да е без мен самотният ти път.
Ще ме намериш...
но не ме търси с очите...
със сърцето си ме потърси!
© Валентина Иванова Всички права запазени