Когато си отидеш
Когато си отидеш
Когато си отидеш, утрото не ще ухае.
Когато си отидеш, огънят ще е студен.
Когато си отидеш, цветовете ще изгаснат.
Когато си отидеш, вятърът ще се скове.
Когато си отидеш, аз ще отлетя...
Когато си отидеш, аз не ще заспя.
Ще ходя през нощите, през преспи и бодли.
Когато си отидеш, ще тичам и въздишам.
Ще се моля, скромно и с тъга... на моята съдба.
Когато си отидеш, ще искам да видя... двете ти очи.
Защото с тях ти живота сътвори.
Когато си отидеш, ще коленича на земята.
Прошка ли да искам, или аз да си простя.
Душата ми отново ще изплува, ще лекува.
Покоят ще доплува и ще ме отнесе.
Когато си отидеш, дали ще мога пак
да видя... сутрин и цветя.
Юлиано
© Юлиано Кръстев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Истинско!
Смислено!!!
Ще може всичко да правиш след нейното отиване,ако ти е дадено отново да чувстваш щастието с друг човек!!!
Ако не,всичко ще ти е различно след нея и ще раждаш спонтанни сълзи!!!
Понякога ще са възхитителни ,а друг път силно болезнени!!!
Ще ти е по-пречистващо и безболезнено,ако си припомняш незабравими моменти с нея и твоите любими погледи,тикове,жестове,движения,думи,определени цветове и изгледи на косата й и гримът й ,дрехите с цветовете в нея!!!