Когато си отидеш някога от мен
сърцето ми от мъка ще се пръсне.
И слънцето ще изгори в любовен плен,
морето, чайките и всичко ще замръзне!
Вина ли имам, Господи, кажи,
че мислите ми са във неговите мисли?
Че спомените парят и боли,
боли от страст, любов и чувства чисти!
Море,кажи ми, аз дали греша
с това момче, в което влюбена съм вече?
Дали не го обърквам във страстта
и ако е така, ме скрий в недрата си далече?!
Покрий ме с морска сол и раковини.
Погълвай ме и после ме изхвърляй,
но, моля те, недей да бъдеш съдник
на чувствата ми, не, не ме осъждай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Георгиева Всички права запазени
