Nov 22, 2006, 4:01 PM

Когато си отидеш някога от мен

  Poetry
2K 0 10
Когато си отидеш някога от мен,
сърцето ми от мъка ще се пръсне.
И слънцето ще изгори в любовен плен,
морето, чайките и всичко ще замръзне!

Вина ли имам, Господи, кажи,
че мислите ми са във неговите мисли?
Че спомените парят и боли,
боли от страст, любов и чувства чисти!

Море,кажи ми, аз дали греша
с това момче, в което влюбена съм вече?
Дали не го обърквам във страстта
и ако е така, ме скрий в недрата си далече?!

Покрий ме с морска сол и раковини.
Погълвай ме и после ме изхвърляй,
но, моля те, недей да бъдеш съдник
на чувствата ми, не, не ме осъждай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...