Nov 22, 2006, 4:01 PM

Когато си отидеш някога от мен

  Poetry
2K 0 10
Когато си отидеш някога от мен,
сърцето ми от мъка ще се пръсне.
И слънцето ще изгори в любовен плен,
морето, чайките и всичко ще замръзне!

Вина ли имам, Господи, кажи,
че мислите ми са във неговите мисли?
Че спомените парят и боли,
боли от страст, любов и чувства чисти!

Море,кажи ми, аз дали греша
с това момче, в което влюбена съм вече?
Дали не го обърквам във страстта
и ако е така, ме скрий в недрата си далече?!

Покрий ме с морска сол и раковини.
Погълвай ме и после ме изхвърляй,
но, моля те, недей да бъдеш съдник
на чувствата ми, не, не ме осъждай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...