22 nov 2006, 16:01

Когато си отидеш някога от мен

  Poesía
2K 0 10
Когато си отидеш някога от мен,
сърцето ми от мъка ще се пръсне.
И слънцето ще изгори в любовен плен,
морето, чайките и всичко ще замръзне!

Вина ли имам, Господи, кажи,
че мислите ми са във неговите мисли?
Че спомените парят и боли,
боли от страст, любов и чувства чисти!

Море,кажи ми, аз дали греша
с това момче, в което влюбена съм вече?
Дали не го обърквам във страстта
и ако е така, ме скрий в недрата си далече?!

Покрий ме с морска сол и раковини.
Погълвай ме и после ме изхвърляй,
но, моля те, недей да бъдеш съдник
на чувствата ми, не, не ме осъждай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...