Когато си отива любовта
в унисон със дните мрачно сиви,
в небето дъжд студен вали
и всичко в мен от страх крещи.
Отминала любов не се забравя,
макар напред със друг да продължаваш.
А първа ли е - вечно ще скърбиш,
че до теб не можеш да я задържиш.
Отива си момчето от мечтите -
не могат да го спрат дори сълзите,
решено е - то трябва да върви.
Обичаш ли го силно, го пусни.
А как ли се забравят две очи,
които толкоз силно си жадувал
и как се заличават две сълзи,
до вчера дето само си сънувал.
И как ли се отмиват тихи стъпки -
с вятър или с силен ураган...
И как ли се забравят всички тръпки,
когато си останал толкоз сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
БРАВО!!!