Стичат се сълзите ми горчиви
в унисон със дните мрачно сиви,
в небето дъжд студен вали
и всичко в мен от страх крещи.
Отминала любов не се забравя,
макар напред със друг да продължаваш.
А първа ли е - вечно ще скърбиш,
че до теб не можеш да я задържиш.
Отива си момчето от мечтите -
не могат да го спрат дори сълзите,
решено е - то трябва да върви.
Обичаш ли го силно, го пусни. ...