Mar 12, 2008, 12:56 PM

Когато си отива любовта

  Poetry » Love
1.5K 0 14
Стичат се сълзите ми горчиви
в унисон със дните мрачно сиви,
в небето дъжд студен вали
и всичко в мен от страх крещи.

Отминала любов не се забравя,
макар напред със друг да продължаваш.
А първа ли е - вечно ще скърбиш,
че до теб не можеш да я задържиш.

Отива си момчето от мечтите -
не могат да го спрат дори сълзите,
решено е - то трябва да върви.
Обичаш ли го силно, го пусни.

А как ли се забравят две очи,
които толкоз силно си жадувал
и как се заличават две сълзи,
до вчера дето само си сънувал.

И как ли се отмиват тихи стъпки -
с вятър или с силен ураган...
И как ли се забравят всички тръпки,
когато си останал толкоз сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • За пореден път доказваш,че си най-добрата БРАВО!!!
  • Аплодисменти за прекрасния стих!
  • Много добре си казала всичко.Има истини в стихотворението ти!Поздравчета и от мен!
  • НАИСТИНА НЕ СЕ ЗАБРАВЯ, НО ТОЗИ СПОМЕН ОСТАВА ДА НИ ТОПЛИ В САМОТНИТЕ НОЩИ И ДА НИ ПОДКРЕПЯ В НОВИТЕ ЛЮБОВИ ПО-СИЛНИ И ПО-ИСТИНСКИ И ОТ ПРЕДИ,А ТЕ НАИСТИНА СА ТАКИВА ПОВЯРВАЙ МИ И СМЕЛО НАПРЕД.
    ПРЕГРЪЩАМ ТЕ ССССССИИИИИИИИИИИЛЛЛЛЛЛННННННННННННООООООООООООООООО
  • Тъжен и красив стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...