Когато си отива любовта
832
0
0
Когато си отива любовта,
във мен е много тихо.
В душата ми е листопад,
преди да я обвие зима.
И само шепот на криле
напомня ми, че с теб летяхме.
Щом сивотата ни превзе,
защо на кладата не я събрахме?
Отвътре ни изпепелиха ветрове
и огнедишащи вулкани.
Градината отляво ми отне.
Останаха цветя, слана и рани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Маринова Всички права запазени
