30.12.2018 г., 20:33 ч.

Когато си отива любовта 

  Поезия » Любовна
410 0 0

Когато си отива любовта,
във мен е много тихо.
В душата ми е листопад,
преди да я обвие зима.
И само шепот на криле
напомня ми, че с теб летяхме.
Щом сивотата ни превзе,
защо на кладата не я събрахме?
Отвътре ни изпепелиха ветрове
и огнедишащи вулкани.
Градината отляво ми отне.
Останаха цветя, слана и рани.
 

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??