Dec 30, 2018, 8:33 PM
Когато си отива любовта
634
0
0
Когато си отива любовта,
във мен е много тихо.
В душата ми е листопад,
преди да я обвие зима.
И само шепот на криле
напомня ми, че с теб летяхме.
Щом сивотата ни превзе,
защо на кладата не я събрахме?
Отвътре ни изпепелиха ветрове
и огнедишащи вулкани.
Градината отляво ми отне.
Останаха цветя, слана и рани.
във мен е много тихо.
В душата ми е листопад,
преди да я обвие зима.
И само шепот на криле
напомня ми, че с теб летяхме.
Щом сивотата ни превзе,
защо на кладата не я събрахме?
Отвътре ни изпепелиха ветрове
и огнедишащи вулкани.
Градината отляво ми отне.
Останаха цветя, слана и рани.
© Здравка Маринова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
