mariele (Мариела Пидева)
24 84
11.04.2013 г., 18:03 ч.

Когато си представих, че те има 

  Поезия » Друга
1589 0 9

Когато си представих, че те има

 

Когато си представих, че те има,

светът престана в миг да се върти.

Земята се наля със старо вино,

а залезът отново се роди.

Небето пламна с пурпурни огньове,

взривена блесна първата звезда,

един светец очите си отвори

и онемя, когато те видя.

Замлъкнаха и гръцките богини

пред толкова надбожна красота,

короната свали си Афродита

и сложи я на твоята глава.

О, Боже мили, само си представях!

Какво ли би се случило все пак,

пред мене ако истински застанеш?

Навярно по-добре е да не знам.

30.03.2012

 

© Мариела Пидева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??