Когато си представих, че те има
Когато си представих, че те има
Когато си представих, че те има,
светът престана в миг да се върти.
Земята се наля със старо вино,
а залезът отново се роди.
Небето пламна с пурпурни огньове,
взривена блесна първата звезда,
един светец очите си отвори
и онемя, когато те видя.
Замлъкнаха и гръцките богини
пред толкова надбожна красота,
короната свали си Афродита
и сложи я на твоята глава.
О, Боже мили, само си представях!
Какво ли би се случило все пак,
пред мене ако истински застанеш?
Навярно по-добре е да не знам.
30.03.2012
© Мариела Пидева All rights reserved.
