По-бял ли е снега?
По-бял, по-бляскав!
Мрачна бе нощта,
безстрашен и страха!
Добре, че съмна.
Утрото по-светло,
по-приказен града,
по-чисто е в прахта!
Сърцето нежно по-меко,
звездите не тъй са далеко!
По-добра е добрината,
усмихва се и злото,
отстъпва и ината,
по-шарена дъгата!
Стопи ли се снега?
По-топъл е студа!
Умората по-свежа!
По-вихърен копнежа!
По-ясна е мъглата,
непризрачна тъмата!
По-ароматни са цветята,
по-цветна е с цветя лехата!
По-любовно е гнездото...
... скрило счупено крилото...
Когато до тебе се будя,
по-драго, по-благо те любя!
© Фей Всички права запазени