По-бял ли е снега?

По-бял, по-бляскав!

Мрачна бе нощта,

безстрашен и страха!

Добре, че съмна.

Утрото по-светло,

по-приказен града,

по-чисто е в прахта!

Сърцето нежно по-меко,

звездите не тъй са далеко!

По-добра е добрината,

усмихва се и злото,

отстъпва и ината,

по-шарена дъгата!

Стопи ли се снега?

По-топъл е студа!

Умората по-свежа!

По-вихърен копнежа!

По-ясна е мъглата,

непризрачна тъмата!

По-ароматни са цветята,

по-цветна е с цветя лехата!

По-любовно е гнездото...

... скрило счупено крилото...

Когато до тебе се будя,

по-драго, по-благо те любя!