efina
33 резултата
Посветено на децата от група"Маргаритки" ЦДГ"Щастливо детство"
Обичам ги децата!
Те са ми въздухът и водата,
островът са на чистотата!
Те са ми опора и сила ...
  542 
Колко е хубаво да се усмихваш
и слънце в душата ти да грее,
бурята с лъчи да прогонваш,
светлина сред облаци да рее.
Колко е хубаво да се усмихваш! ...
  765 
Падат листата, едно по едно...
...оголва се мъдро, грамадно дърво!
Красиво изпъстрени, скромни листа
изрисувани мило, с бои от есента,
болезнено от дом крепост се откъсват, ...
  558 
***
Зареяна в небесните звезди,
прегръщат ме безкрайни ширини,
съзрях мъниста - твоите очи,
проблясъци на искрени сълзи.
Въздух вдишах - бяла светлина, ...
  555 
Измислен ли си, или те има?
Въображаем ли си, или не?
Сърце си ти на океана
и с живот даряваш ме!
С лице на ангел - ...
  564 
Искам да бъда нежна мелодия,
дори само звук от песента ти...
Искам да бъда вятър наесен
и да те докосвам, тъй си по-лесен...
Искам да бъда твоя мечта, ...
  572 
Лято е.
Зелено е.
Жива съм.
Чудно е.
Синьо е небето. ...
  543 
На гости сме на този свят
за дълго, някои за кратко,
на гости сме на този свят,
а си живеем сладко, сладко...
Но когато у Дома се завърнем, ...
  541 
Защо ли не ме погледна?
Не се усмихна,
дума не отрони?
Защо обърна гръб?
Да не би да се страхуваш ...
  466 
За теб съм синьото небе,
за мен си бурното море,
за нас е морската звезда,
в синьо прекрасна мечта!
Но защо на брега е сама? ...
  811 
Не ме карай да те мисля,
ще изгоря!
За да забравя,
спомени ще изпепеля!
Не ме карай да мечтая! ...
  719 
Ти си ярко слънце,
обич, топлина!
Ти - луна сияйна,
в мрака светлина!
Ти - море безкрайно, ...
  609 
Говори ми мили думи,
говори ми с глас вълшебен,
пренеси ме в свят неземен...
Аз обичам, само любя,
аз мечтая и копнея, ...
  638 
Пак ще има пир.
Ще пируват с мойта наивност.
Ще разкъсат до кости
душата ми!!!
Хищни хиени. ...
  740 
Да си срамежлив е срамно,
да си горделив е важно!
Да гледаш отвисоко,
да плюеш напосоки!
Да си скромен и свенлив! ...
  869 
По-бял ли е снега?
По-бял, по-бляскав!
Мрачна бе нощта,
безстрашен и страха!
Добре, че съмна. ...
  613 
Кой го цени?
Живота отмерен?
Кой го цени?
Народ ли безверен?
Кой благодари ...
  785 
Любов! Тя тежи ли?
Не! С нея олекваш,
в безкрая политаш.
Любов! Тя греши ли?
Не! С нея прощаваш, ...
  846 
Няма ред в мойте мисли...
Хаос... пълен хаос цари...
... но подреден е животът ми
къща, съпруг, деца и пари...
обич, щастие и радост... ...
  645 
Като рицар дон Кихот, предан на Дулсинея,
като принц мечтан, влюбен Ромео
на крилат бял кон, към нея препуща,
носен от вятъра, окрилен се спуща,
през долини и планини прелита, ...
  650 
Обичам... мечтая за Рая!
Мразя... страхувам се от Ада!
Живота... отвеяно живея!
Смъртта... неизбежна ме чака!
Казват, че съм още млада, ...
  530 
Чуваш ли я тишината,
чуваш ли я как крещи?
Как ме мъчи шумотата,
в ушите как кънти?
Гласове от вдън тъмата ...
  448 
Актьор е всеки в живота нареден
и ролята своя играе зареден
с безброй маски за различни сцени,
с хиляди лица - остават заблудени.
Добрите актьори, аплодирани бурно, ...
  642 
Красива роза - букет от чувства,
красива роза - подарък за мен.
Красива роза с капки роса,
красива роза е в мойта душа.
Красива роза приемам с любов. ...
  744 
Обичам да ме гледаш,
с поглед да ме галиш,
обичам да се взираш,
огън в мен да палиш.
Обичам да се усмихваш, ...
  656 
Младостта е цветна красота
като пролет бяла избуяла -
нежна, с много чудеса,
будна - жива разцъфтяла.
Но животът попива красотата, ...
  625 
Животът е едно бягане, една надпревара. Всеки иска да е по-напред и да задмине другия. Закъде ли бързат?... Животът е едно надвикване. Всеки иска неговият глас да се чува, неговото мнение да се налага. А защо ли? Дали защото всеки се мисли за по-умен от другия? Животът е в своя кипеж... Някой крещи ...
  685 
Стоя в стаята замислена, сама -
избягваща външната черна тъма.
В нея се опитвам и своите мисли събирам
думите в съзнанието ми се редят, без да ги подбирам
и на листа бял хартия започва да изтъква - ...
  548 
Дали са грешни ръцете ми!
Не знам! Може би!
Грешни са ръцете ми.
О, Господи, прости!
Дали са грешни нозете ми! ...
  781 
Малки, плахи същества-деца,
цветя на майката Земя.
О, Боже, колко са красиви,
скромни, шумни и игриви,
с ясни бисерни очи - ...
  1755 
Скали високи, горди се издигат,
зловещи и коварни до небето стигат.
Аз стоя, прикована до скалата,
впила поглед в далечината.
Ето я. ...
  704 
Спомени
възкръсват в мен сега,
спомени,
не мога да ви спра!
Отдавна ви заключих ...
  816 
Използвани думи, от говорене изтъркани,
на простия човек простите думи объркани
долитат от простия мъничък свят,
от тяхната сила изпадам в несвяст.
Нахлуват в мен и една по една се редят, ...
  579 
Предложения
: ??:??