Когато си тръгна...
Тръгна си каза, че късно е вече ...
Гласът ти ме блъсна точно в гръдта,
малка сълза на пода се стече,
ти стъпка я после изчезна в нощта.
Знам, че тълпата жадно те глътна,
усмивката върна на твойта уста,
но Господи има ли щастие пълно,
когато си стъпкал с крак любовта!?
Защо ми се случва? Защо го направи?
Искам да викам дори да крещя,
но нямам си глас, скръбта го удави,
как ли сърцето си да пощадя?!
Нощта е тъй топла, тъмно-любовна,
нощ, във която се свързват души,
а моята празна, скъсана, болна,
парчетата свои отново съши...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
