Apr 2, 2016, 5:30 PM

Когато си тръгна...

  Poetry » Love
631 0 5


Тръгна си каза, че късно е вече ...

Гласът ти ме блъсна точно в гръдта,

малка сълза на пода се стече,

ти стъпка я после изчезна в нощта.

 

Знам, че тълпата жадно те глътна,

усмивката върна на твойта уста,

но Господи има ли щастие пълно,

когато си стъпкал с крак любовта!?

 

Защо ми се случва? Защо го направи?

Искам да викам дори да крещя,

но нямам си глас, скръбта го удави,

как ли сърцето си да пощадя?!

 

Нощта е тъй топла, тъмно-любовна,

нощ, във която се свързват души,

а моята празна, скъсана, болна,

парчетата свои отново съши...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...