geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
Apr 2, 2016, 5:30 PM

Когато си тръгна... 

  Poetry » Love
392 0 5


Тръгна си каза, че късно е вече ...

Гласът ти ме блъсна точно в гръдта,

малка сълза на пода се стече,

ти стъпка я после изчезна в нощта.

 

Знам, че тълпата жадно те глътна,

усмивката върна на твойта уста,

но Господи има ли щастие пълно,

когато си стъпкал с крак любовта!?

 

Защо ми се случва? Защо го направи?

Искам да викам дори да крещя,

но нямам си глас, скръбта го удави,

как ли сърцето си да пощадя?!

 

Нощта е тъй топла, тъмно-любовна,

нощ, във която се свързват души,

а моята празна, скъсана, болна,

парчетата свои отново съши...

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??