20.05.2011 г., 16:39

Когато си тръгваш...

1.2K 0 2

Когато си тръгваш,
с теб залязва и слънцето,
ако си тръгнеш, спуска се здрач.
Щом си с мен, нощта губи се в изгрева,
щом съм с теб, денят ражда се с чиста зора.

С теб раняват ме хиляди истини,
с теб съм силна и истинска,
не просто добра.

Отсъствието ти ранява,
присъствието ти боли, защото,
когато си с мен,
аз съм огън,
когато си тръгнеш - съм дим.

Искам с мен да поемеш по тази жарава,
искам да тлеем, не да горим.
Обещавам с теб да споделям всяко мълчание,
обещай, че за мен и теб пътят е един.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....