7.10.2008 г., 18:16

Когато споменът избяга...

725 0 3

Когато споменът избяга

и остане само тишина...

Не тъжи... аз съм още там...

 

Когато на сърце' ти ляга

и те притиска самота...

Не тъжи... Няма да си сам...

 

Когато надеждата умира

и падне мрак в очите...

Не тъжи... аз съм още там...

 

Когато болката не спира

и бавно отминават дните...

Не тъжи... Няма да си сам...

 

Когато очите са празни

и вече няма и капчица сълза...

Погледни небето... Аз съм в него...

 

Когато в теб нахлуят чувства разни*...

и се молиш да те вземе смъртта...

Затвори очи... и послушай морето...

 

Когато усетиш, че не издържаш...

И ти се иска вече да умреш...

Погледни небето... Аз съм в него...

 

Когато решиш, че без мене не можеш

и е прекалено късно да спреш...

Да ме обичаш... Ела с мен...

Послушай морето...

 


Музика: http://vbox7.com/play:98b69f65

 

Song: Seiya's Memories (класическа музика, пиано) 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© something else Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всичко да..И наистина вдъхновено от музиката..Много я обичам тази мелодия..Специален поздрав за всички!
  • Хубав и нежен стих!
    Клипа е страхотен!
    Поздрави!
  • Харесва ми!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...