Когато спра да те обичам,
ще стана жив мъртвец,
тогава вече няма да се вричам
в любовта и в теб моя прекрасна дама.
Когато спра да те обичам,
на мен животът ще свърши приживе,
тогава вече ще съм спокоен да отсичам
парчета от душата си със мечове.
Когато спра да те обичам,
то няма да намеря и причина да живея,
тогава вече трябва тебе да наричам
моя несбъдната любов и моето нещастие.
Когато спра да те обичам,
денят ще стане нощ, а нощта ще стане ден,
тогава вече името ти аз ще сричам
в моменти на пиянство и делириум.
Когато спра да те обичам,
за мене зимата ще стане постоянна,
тогава вече аз ще чакам края необичан,
но истински щастлив с една бутилка, като моя дама.
© Борислав тодоров Всички права запазени