17.08.2017 г., 23:22  

Когато косите побелеят

489 0 1

                                            на майка и татко

 

 

Старостта от вас полека-лека

                    взема своя дял!

Бавно и невидимо в косите ви

                                       плете сребро!

И виждам майко, че татко

                         изведнъж е остарял,

а животът – тъй е набраздил

                                        високото чело!

Но запазил е от снимката

                                     младежките черти

и само тя напомня за отминалата

                                               младост!

За оня огън, що и сега в очите

                                            ви гори!

За дните – изживяни –

                                  в мъка,

                                          трудности

                                                   и радост!

А хората от работа

                             и грижи остаряват,

и от труда напукват се

                      и загрубяват длани!

Може би –

             затуй тъй рано

                          косите

                                    побеляват

и остават в Живота –

                               пътища

                                 неизвървяни!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шани Всички права запазени

1974г.

Коментари

Коментари

  • Един живот нестига за да се извървят всички пътища. Трябва да изберем тези, които усмислят живота ни. Ако ний това направим, ще се справим, и когато косите побелеят, тогаз душите ни ще пея.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...