Когато косите побелеят

                                            на майка и татко

Старостта от вас полека-лека

                    взема своя дял!

Бавно и невидимо в косите ви

                                       плете сребро!

И виждам майко, че татко

                         изведнъж е остарял,

а животът – тъй е набраздил

                                        високото чело!

Но запазил е от снимката

                                     младежките черти

и само тя напомня за отминалата

                                               младост!

За оня огън, що и сега в очите

                                            ви гори!

За дните – изживяни –

                                  в мъка,

                                          трудности

                                                   и радост!

А хората от работа

                             и грижи остаряват,

и от труда напукват се

                      и загрубяват длани!

Може би –

             затуй тъй рано

                          косите

                                    побеляват

и остават в Живота –

                               пътища

                                 неизвървяни!