4.12.2007 г., 10:46

Когато стъпките на лятото се заскрежат

671 0 6
 

Когато стъпките на лятото се заскрежат

И вълните на морето се престорят

Че е време пак да тръгнеме на път

 

Когато нищо никога не се събужда

Под черните чадъри и дъжда

И чакам те но няма да се върнеш

 

Когато от небето спрат да пеят

Звездите от избраните съзвездия

И облаците вкаменени онемеят

 

Тогава аз ще съм отново истински

 

Тогава аз отново ще живея

 

01.12.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...