Когато стъпките на лятото се заскрежат
И вълните на морето се престорят
Че е време пак да тръгнеме на път
Когато нищо никога не се събужда
Под черните чадъри и дъжда
И чакам те но няма да се върнеш
Когато от небето спрат да пеят
Звездите от избраните съзвездия
И облаците вкаменени онемеят
Тогава аз ще съм отново истински
Тогава аз отново ще живея
01.12.2007
© Десислав Илиев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
