Dec 4, 2007, 10:46 AM

Когато стъпките на лятото се заскрежат

  Poetry
670 0 6
 

Когато стъпките на лятото се заскрежат

И вълните на морето се престорят

Че е време пак да тръгнеме на път

 

Когато нищо никога не се събужда

Под черните чадъри и дъжда

И чакам те но няма да се върнеш

 

Когато от небето спрат да пеят

Звездите от избраните съзвездия

И облаците вкаменени онемеят

 

Тогава аз ще съм отново истински

 

Тогава аз отново ще живея

 

01.12.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....