Когато бъда спомен
Животът просто ей така се случва.
Дали препускаме безумно или спим,
дори и дълъг някой ден приключва.
А спомените няма как да променим.
Ще дойде миг, когато ще ти липсвам
и ще съм част от теб, а ти от мен,
но с тяло вече няма да описвам
греховен пирует тъй съкровен.
Аз просто ще съм малко побеляла
и със оставени от времето бразди.
Навярно ще съм тъкмо помъдряла,
но ще ме има само в падащи звезди.
Безмълвна обич Тук ще ти оставя.
Към Светлината щом поема, не плачи!
Ще те обичам! Няма да забравя.
Ще съм до тебе,
но без глас,
и без очи!
Юлия Димитрова - Jullie
10.05.2009,
Jullie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
