когато съм разлюбена
Когато съм разлюбена.
От тишината
откъсвам лист по лист
... броя.
Нанизвам спомените
във душата
и тихичко поплаквам,
а вия в себе си
на глас.
Тогава в мен нощта
е бяла,
сребриста е
пътеката към теб.
Тогава утрото
избързва винаги
да ми напомни...
иде ден.
Ала без теб
ненужен си остава той.
Нощта е тъй жадувана,
желана,
защото идваш ти
във моя сън.
И само там съм твоя.
Ти си мой.
И само в спомените
вън е пролет.
И само в сънища
светът е мой.
От тишината
откъсвам лист по лист
... броя.
Нанизвам спомените
във душата
и тихичко поплаквам,
а вия в себе си
на глас.
Тогава в мен нощта
е бяла,
сребриста е
пътеката към теб.
Тогава утрото
избързва винаги
да ми напомни...
иде ден.
Ала без теб
ненужен си остава той.
Нощта е тъй жадувана,
желана,
защото идваш ти
във моя сън.
И само там съм твоя.
Ти си мой.
И само в спомените
вън е пролет.
И само в сънища
светът е мой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
...
