Когато съм разлюбена. От тишината откъсвам лист по лист ... броя. Нанизвам спомените във душата и тихичко поплаквам, а вия в себе си на глас. Тогава в мен нощта е бяла, сребриста е пътеката към теб. Тогава утрото избързва винаги да ми напомни... иде ден. Ала без теб ненужен си остава той. Нощта е тъй жадувана, желана, защото идваш ти във моя сън. И само там съм твоя. Ти си мой. И само в спомените вън е пролет. И само в сънища светът е мой.
Джейни, с предното сякаш ми отговаряш. Това пък ме накара аз да ти отговоря:
Прости!
Болката отминава,
но в душата кънти.
Вместо да се прощавам,
ще ти кажа: Прости!
Прости ми, че съм мечтата!
За децата неродени прости!
Прости ми, че там в самотата
не заспиват очи!
Вятър засвирил е соло,
там, където си ти.
А при мене е топло...
И това ми прости!
Ще целувам очите ти тъжни
и ще галя твойте коси,
но в съня ти. Не искам да лъжа!
Ако можеш, прости!
Горчив стих, но много хубав!!!
Не знам какво си обещала на Иванова, но ако е нещо, свързано с това да не тъжиш и аз ще искам същото обещание, и да не го нарушаваш!...
Прегръщам те, Жени!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много нежна и чувствена, поезията ти винаги ме трогва до сълзи...
Благодаря ти!
Прегръдка!!!