Когато съм забравил
Когато съм забравил
Когато съм забравил, че си вкъщи,
и тъй, по навик, паля си цигара,
а музата ми тихо се завръща -
похулена, ранена и презряна...
Когато нощем капките дъждовни
по хладния прозорец се разливат,
а пръстите ти - гълъби сиротни,
гнездо изпод сърцето ми си свиват...
Когато между старите албуми
прелитат мигове, навеки спрени,
и книгата позната вместо с думи,
шепти със глас на влюбена сирена...
Тогава в мрачината полунощна
за обич сетивата се пробуждат.
Затуй ще ти призная мълком още -
до болка и наслада си ми нужна.
Когато съм забравил, че си вкъщи,
навън вали и капките се стичат.
Помни - заради тебе се завръщам.
Защото до полуда те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
