Когато съм забравил

imperfect (Яна)
274 2097

27.10.2012 г., 14:49 ч.

Поезия » Любовна

854 0 6

Когато съм забравил

Когато съм забравил, че си вкъщи,

и тъй, по навик, паля си цигара,

а музата ми тихо се завръща -

похулена, ранена и презряна...

Когато нощем капките дъждовни

по хладния прозорец се разливат,

а пръстите ти - гълъби сиротни,

гнездо изпод сърцето ми си свиват...

Когато между старите албуми

прелитат мигове, навеки спрени,

и книгата позната вместо с думи,

шепти със глас на влюбена сирена...

Тогава в мрачината полунощна

за обич сетивата се пробуждат.

Затуй ще ти призная мълком още -

до болка и наслада си ми нужна.

Когато съм забравил, че си вкъщи,

навън вали и капките се стичат.

Помни - заради тебе се завръщам.

Защото до полуда те обичам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.