venus (Вечерница или Зорница)
155 1539
25.06.2009 г., 21:34 ч.

Когато сънувам наяве 

  Поезия
712 0 3

 

Сънувах

             свобода,

докато в окови се гърчех.

Откъснах

малко парче от страстта

така, както

в безтегловност себе си търсех....

И отключих

врата,

когато през прозореца

всичко свое старо

                         изхвърлих.

 

А линията стоеше недоначертана,

прагът – недокоснат и неопетнен;

с кални нозе

прелитах над огън,

който сам гореше в нечието отчуждено сърце,


...но крилете ми докоснаха тавана,

разбих се сетне

в стените на първото

от множеството последвали “не”.

 

Да задавам въпроси

       СЕГА

бих ли могла,

когато не искам да знам

толкова много

от толкова

били ми близки

(до вчера) неща!?!

В шкафа отново ги слагам под строго

надзираване от всяка спасителна мисъл

за идното мое “да”...

Ще скъсам скорo (ако трябва)

и  стрелката…

ненужни табели с излишни посоки и стари пана…


Мога да си построя (наново)

дори нова къща

  (отпред) с по - цветна леха:

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??