Когато сънувам наяве
Сънувах
свобода,
докато в окови се гърчех.
Откъснах
малко парче от страстта
така, както
в безтегловност себе си търсех....
И отключих
врата,
когато през прозореца
всичко свое старо
изхвърлих.
А линията стоеше недоначертана,
прагът – недокоснат и неопетнен;
с кални нозе
прелитах над огън,
който сам гореше в нечието отчуждено сърце,
...но крилете ми докоснаха тавана,
разбих се сетне
в стените на първото
от множеството последвали “не”.
Да задавам въпроси
СЕГА
бих ли могла,
когато не искам да знам
толкова много
от толкова
били ми близки
(до вчера) неща!?!
В шкафа отново ги слагам под строго
надзираване от всяка спасителна мисъл
за идното мое “да”...
Ще скъсам скорo (ако трябва)
и стрелката…
ненужни табели с излишни посоки и стари пана…
Мога да си построя (наново)
дори нова къща
(отпред) с по - цветна леха:
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
